Преследване на бавно – Част 14: Пътека с кану по река Гленелг

Преди доста Коледи, аз и Том се спускахме с кану по река Гленелг в продължение на няколко дни в най-югозападния ъгъл на Виктория. Бавно гребахме надолу по течението през зашеметяващата суха гора и клисури, лагерувахме на места само за канута по бреговете на реката и се хранихме като крале, благодарение на мама.

Толкова много ни хареса, че решихме да го повторим.

Цялото (първо) пътуване беше нашият подарък от мама, тя ни остави на Бъдни вечер и завършихме на Boxing Day. Тя организира всичко, дори многобройни печени ястия, включително пълен обяд за Коледа и тъй като бяхме отседнали само в кану лагери, тя трябваше да закара храната чрез пътеки с 4WD, след което да мине през отгледани пътеки, за да ни намери – усилие за шампиони!

Този път има четирима от нас за четири дни, които се грижат сами за себе си, включително Ева и аз, Том и партньорът му д-р Сил.

Пътеката за канута по река Гленелг е 75-километров участък от реката, дълга около 350 км. Пътеката започва от Дартмур и завършва при устието на реката в Нелсън, въпреки че около Дартмур е малко прекалено сухо в момента и нямахме намерение да доказваме нищо, така че просто изминахме малко над 45 км от място, наречено Пайнс Ландинг, до Драй Крийк , точно в Южна Австралия.

Прекарахме навечерието на пътуването в плажната барака на майка ни в Eight Mile Creek, недалеч от реката. Мама и нейният партньор, Брус, ни сготвиха барбекю, докато ни дадоха червено вино и съвети за безопасност в последната минута, след което светли и рано на следващия ден отидохме на реката.

Миналият път Paestan Canoe Hire остави канутата, този път се насочихме към техния двор близо до Dartmoor, оставихме колите там и опаковахме цялото си оборудване в бъчви и сухи торби, след което ни закараха в Glenelg.

Планът беше да започна с дълъг ден на гребане по реката, след което всеки ден да става все по-лесен. Първият ден беше малко под 18 км, а последният ден беше само 5.4.

След 3-4 км от началото на нашата версия на пътеката за канута по река Гленелг, направихме първата си спирка в къмпинг „Моулсайд“ , за да се разтегнем, да се пренастроим и да хвърлим бърз поглед върху това как ще изглеждат местата за къмпинг и пикник през следващите четири дни.

Прочетете повече за Moleside Canoe Camp.

Отне ни чак до вечерта, за да стигнем до кану-кемпа Skipworth Springs, където пренощувахме. По пътя спряхме в Saunders Landing за обяд, след което просто се разхождахме, изследвайки реката и видяхме две змии, които преплуваха точно пред нас.

Трудно е да се види, но във второто видео по-горе има змия, която плува на ръба на реката, насочваща се към тръстиките.

Всички бяхме доста изтощени, но в добро настроение в къмпинга. По-голямата част от вечерта беше прекарана в побеждаване на Том на хвърляне на халка, Ева в победа на карти и пиене край лагерния огън.

Прочетете повече за Skipworth Springs Canoe Camp.

Ден 2 беше още един доста голям ден на реката, но намалихме темпото малко, като поставихме фокуса върху забелязването на коалите и се освободихме от пълното излагане на слънце, като измислихме как да плуваме, без да се налага да акостираме с канутата , изскачане и катерене обратно, докато се носи надолу по течението.

Намерихме майка коала да спи удобно, докато седи на джоуи.

Към късния следобед стигнахме до кану лагера „Боудс“ , нашият дом за втората нощ по кану пътеката по река Гленелг.

Bowds беше хубаво сенчесто място за прекарване на следобеда, който следваше доста подобен ход на предната вечер, само с малко повече риболов от Том и Сил.

Прочетете повече за Bowds Canoe Camp.

Ден 3 беше горещ и имахме само по-малко от 8 км за гребене за деня, така че го приехме още по-лесно.

Първата ни спирка за деня беше в McLennans Punt Campground, недалеч от мястото, където бяхме лагерували. Последният път, когато бяхме на пътеката с кану по река Гленелг, една дама ни каза за пещера в края на кратка пътека от къмпинга. Огледахме набързо, но без никакво осветление не можахме да видим много. Този път бяхме подготвени с фарове и фенерче.

Пътеката беше напълно обрасла, на моменти се налагаше да пълзим под клони или над паднали дървета. Първоначално и двете момичета не искаха да влязат, но FOMO пое ръководството и всички имахме спекулация.

През основата на пещерата течеше сладка вода, която изглеждаше като тунел на километри. Влязохме само около 20 метра и се охладихме в стаята. Когато излязохме, забелязахме колко е горещо и решихме да направим първото си плуване за деня, този път с малко повече лекота, тъй като влязохме от кея, вместо да изскочим от кануто, опитвайки се да не го преобърнем. След това се върна на кораба и към следващата площадка.

До обяд стигнахме до последния ни къмпинг за пътуването, кану лагера Ласлетс . Голяма част от къмпинга вече беше заета от други хора по пътеката за кану по река Гленелг и въпреки че имахме достатъчно място, по-голямата част от него беше на пълно слънце, затова хвърлихме мушамата на малко сянка и си починахме.

Прочетете повече за Lasletts Campground.

Мама направи „тактическо отпадане“ под формата на късове, бири и лед. Тя и Брус първоначално планираха да дойдат до къмпинга и да направят барбекю с нас, но беше супер горещо и много по-трудна пътека, отколкото някой от нас си беше представял, така че всички се прегърнахме, получихме информация за поведението на нашите кучета, за които се грижат, след което се върнахме и се насладихме на това, че Сил готви за нас на огъня в лагера.

Tom & Cil са запалени рибарки и се забавляваха добре на това пътуване без никакъв късмет, освен от време на време да похапват. Изглежда, че знаят какво правят, от друга страна, когато става въпрос за риболов, аз имам по-малко късмет и умения от най-лошите от тях, но след вечеря монтирах въдицата си и все пак опитах.

След известно наблюдение и консултация, захвърлих с малко кожа на наденица на куката си и за изненада на всички хванах платика!

4 коали, 3 змии, 2 талантливи ръце, 1 платика.

Последният ни ден беше пред нас и ние настроихме алармата за ранен старт, така че определено да успеем да стигнем до Драй Крийк навреме за вземането ни, след което гребяхме малко по-бързо и стигнахме там 2 часа по-рано. За щастие, мама дойде и ни остави кучетата, след което пристигна Paestan и ни върнаха с такси до колите ни в тяхното депо.

Прочетете повече за къмпинга Dry Creek.

Беше малко изтощително пътуване, но изкормващо и страхотно изживяване. Перспективата да се върнеш след още 5-10 години и да го направиш за трети път е вълнуваща и очаквана.

Ако сте гребали по пътеката с кану по река Гленелг или имате някакви въпроси, ще се радваме да чуем от вас в секцията за коментари по-долу!