Преследване бавно – част 13: Червеният център

Ние сме на мисия! Тръгваме на юг, после пак на юг.

Първоначалният ни план беше да направим една обиколка на страната по часовниковата стрелка и да се върнем във Виктория за Коледа, но тъй като се повредихме във Фицрой Кросинг и в крайна сметка прекарахме два месеца там, се наложиха някои корекции в маршрута.

Вместо да тръгнете от запад на изток през горната част на Австралия и надолу по бреговата линия, новият план е да се състезавате през центъра на страната от Катрин до южния бряг през Кингс Каньон и Улуру, след което да прекарате Коледа със семейството и приятелите си, преди да тръгнете на пътуване с кану по река Гленелг в началото на януари, след което ще се върнем към преследването на малко бавно по източното крайбрежие.

Първата ни цел е да стигнем до Kings Canyon, над Улуру. Това са около 1,700 км шофиране и тъй като се движим само с около 80 км в час, това е дълъг път, така че ще са необходими няколко спирания, за да разбием нещата.

Спирка едно беше бърза почивка в горещите извори Mataranka, малко над 100 км по пътя, след което спирка две включваше вземане на питие на около 170 км по-нататък в известния Daly Waters, отдалечен пъб, известен с това, че хората оставят дрехите, личните си документи и почти всичко друго, прикрепено към тавана или стените.

Можехме да останем в паркинга за каравани до кръчмата, но изключителната жега и липсата на климатик (в колата или караваната) бяха постоянно в ума ни и просто трябваше да продължим да се движим, мечтаейки за прохладния бриз на южното крайбрежие.

Тази нощ се оказа една от най-лошите за цялото пътуване досега.

Намерихме парче пясък в пустинята, извън магистралата. Температурата не падна под 40°C през цялата нощ, водата ни беше почти твърде гореща за пиене и хладилникът ни спря да работи поради жегата. Събудих се посред нощ с позициониране на храната и докато бях навън, болен, колония от мравки бикове се нахвърли върху мен. Но ако това е толкова лошо, колкото стана, това означава, че трябва да сме имали доста гладко пътуване!

Целият следващ ден премина в шофиране, след което намерихме още едно пясъчно парче точно извън Алис Спрингс, наречено Burt Plains Bush Camp , и прекарахме нощта в почивка.

Прочетете повече за Burt Plains Bush Camp.

През цялата нощ неочакван хладен бриз се търкаля през караваната и най-накрая получихме малко облекчение от жегата, дори успя да охлади резервоара ни с вода.

Освежени и възстановени, се насочихме към града в Алис Спрингс за някои доставки, след което прекарахме остатъка от деня в пътуване до Кингс Каньон.

Както много други места, които посетихме напоследък, Кингс Каньон е отдалечено, горещо и сухо. При пристигането си в караванния парк Кингс Каньон , излязох от колата и скочих в басейна, докато Ева отиде да опъне караваната на сянка. Точно когато тя се присъедини към мен в басейна, се разрази буря и не можехме да бъдем по-развълнувани!

Къмпингът беше част от курорт, така че имаше ресторант и бар – напуснахме кухнята на лагера опаковани и прекарахме вечерта в пиене на бира, ядене на пица и игра на билярд.

Прочетете повече за Kings Canyon Caravan Park: Discovery Park.

Главното събитие е пред нас. Ще бъде голям ден!

Точно в 7:30 сутринта се срещнахме с гледача на кучета, оставихме Папи и отидохме до Кингс Каньон.

Завършихме пешеходната разходка по краищата на каньона Кингс , която е 6-7-километрова пътека, която ни отведе до върха на стените на каньона, заобиколи ни покрай спиращ дъха оазис и ни върна обратно до мястото, откъдето бяхме започнали. Изведнъж мъчителното тридневно пътуване си заслужаваше!

Трябва да застанем на ръба на каньона, гледайки надолу, да минем през древни пясъчни дюни, които са се превърнали в камък, и да видим напълно различни и разнообразни пейзажи от една и съща гледна точка в един изглед, всеки впечатляващ по свой начин.

Вижте и прочетете повече за Kings Canyon Rim Walk.

Без да имаме свободно време, се върнахме да вземем Папи и караваната, след което карахме около 300 км до къмпинга Айърс Рок , поставихме караваната обратно, оставихме Папи на друг гледач на кучета и се отправихме към втория поход за деня!

Прочетете повече за Ayers Rock Campground & Caravan Park.

Потопихме се в изживяването, като отделихме време да се разходим бавно около основата на голяма червена скала, наблюдавайки скалното изкуство и виждайки всички различни ъгли, които карат да изглежда, че гледате на съвсем различно място.

Следвахме маршрута Uluru Base Walk , който е около 10 км. От разстояние Улуру изглежда доста голям, но разходката около него ни накара да осъзнаем колко масивна е скалата.

Размерът на Улуру е впечатляващ, въпреки че промяната в текстурата, формата и цвета го прави толкова интересен за обиколка.

Вижте и прочетете повече за разходката в базата на Улуру.

Останахме в Улуру точно докато слънцето залезе и бяхме с право изтощени. Сега всичко е да се измъкнем от жегата и да отидем на южния бряг.

Ярко и рано на следващата сутрин се опаковахме и се отправихме на 750 км до Кубър Педи.

Мястото става толкова горещо, че хората тук построиха къщи и хотели под земята, които трябваше да разгледаме. Отидохме в Desert Cave Hotel и проверихме бара, който беше изкопан от склона на един хълм.

Предстоят ни още 1,300 км, докато стигнем бреговата линия при Eight Mile Creek в Южна Австралия, точно близо до границата с Виктория, не се задържахме дълго.

Карахме още няколко часа и намерихме крайпътен къмпинг, където да пренощуваме. Следващият ден беше напълно безпроблемен, просто още един цял ден шофиране, след което стигнахме до нашата цел, достигайки Pippi Shack на следващата сутрин!

Не можеше да се почувства по-добре да спиш под одеялото и да облечеш пуловер след топъл душ!

Останахме в колибата на брега чак до коледната сутрин, след което се отправихме към Grampians да прекараме големия ден със семейството, тъй като мама беше домакин на обяд, вечеря и напитки.

След като шофирахме от Катрин до Eight Mile Creek през Uluru & Kings Canyon за по-малко от седмица, запазихме нещата доста тихи след Коледа и останахме при мама, въпреки че нещо ни разяждаше и двамата. Майка ми живее с партньора си с директен изглед към Маунт Уилям, така че на Нова година се предадохме на желанието си и се изкачихме до върха, който е най-високата точка в Grampians национален парк.

Прочетете повече за разходката до върха на планината Уилям.

Завършването на обикаляне около западната половина на Австралия беше адски изживяване. Беше отдалечен, здрав и изключително красив, макар и малко разпръснат и горещ на север през лятото. В бъдеще ще летим обратно през зимата и ще изследваме мястото с 4WD. Надяваме се, че ще намерим източното крайбрежие също толкова приятно и интересно.

Следва: Преди години карахме кану по река Гленелг и оттогава не сме спрели да говорим за това, така че ще го направим отново!