Chasing Slow – Част 5: Маргарет Ривър
Цялата южна част на Западна Австралия е зашеметяваща и разнообразна. Бреговата ивица е дом на тюркоазена вода с девствени пясъчни плажове, разделени от скалисти скали със стотици малки острови, осеяни в океана. Вътрешността е покрита с гъсти сухи гори с изобилие от флора и диви животни, живеещи в гъсти храсти между многото реки, потоци и езера.
Първоначалните ни планове бяха да останем тук доста дълго, прекарвайки по-голямата част от времето си в къмпинги сред дивата природа, безплатни къмпинги и държавни паркове, като от време на време ходим до града, за да се запасим с провизии и да се изкъпем, но плановете ни трябваше да се променят. Докато посещавахме Есперанс , много разговори край лагерния огън се въртяха около това, че хората ни казваха да побързаме, да влезем и да се върнем от северната част на Австралия, преди да настъпи влажният сезон, жегата и циклоните, така че с няколко корекции в маршрута решихме да ускорим нещата.
Събрахме караваната и от Есперанс потеглихме в посока Маргарет Ривър. Първата ни спирка беше на около шест часа път с кола на Tonebridge.
Къмпингът Тоунбридж беше само бърза и безплатна спирка за нас, въпреки че можеше да бъде и самостоятелна дестинация. Разположихме се сами на лагер точно до реката, която обгръща къмпинга, пълен с местна растителност, включително множество огромни тревисти дървета и евкалиптова гора.
Около лагера има куп различни природни резервати, държавни и национални паркове. Можехме да останем тук една седмица, но станахме рано и отидохме на кратко разстояние, за да разгледаме гората Кари в Пембъртън.
Прочетете повече за Tonebridge Free Campground.
Не знаех много за Пембъртън или защо отиваме там, всичко, което ми беше казано от Ева, беше да мълча и че има изненада за мен!
Когато влязохме в националния парк, първото нещо, което се открои беше огромно дърво, от което стърчаха цяла купчина метални пръти, които образуваха стълба към наблюдателна площадка на върха. Не очаквах, че ще се качим на проклетото нещо, особено без колан, но преди да успея дори да направя снимка, Ева беше вече на половината път до върха!
Треперейки, бавно последвах и се изкачих нагоре по дървото Глостър, 53-метрово дърво Кари.
Не се задържахме дълго. С бърз поглед над гората от над балдахина, ние се върнахме надолу, една бавна стъпка в даден момент!
За да се отърсим от нервите и да се възползваме от това, че на кучето ни остава още малко време в детската градина, отидохме и взехме малко риба с пържени картофи с G&T в града, след което го подредихме направо до река Маргарет.
Заобикаляйки града, карахме директно до Чапман Пул и разположихме лагер край река Блекууд, на около 25 минути южно от река Маргарет.
Тук не направихме много и точно така искахме!
По-голямата част от времето ни беше прекарано в хапване на блатни сладкиши, изпечени на лагерния огън и случайни разходки по реката. Беше доста студено почти през цялото време, през което останахме в гората, въпреки че се наслаждавахме на суровото, тъй като знаехме, че скоро ще тръгнем на север и студените дни няма да останат нищо повече от спомен.
Прочетете повече за къмпинга в Chapman Pool.
След около 5 дни ходене край реката, Ева ожадня за червено вино, а аз имах нужда от душ. Сбогувахме се с басейна Чапман, след което отидохме да разположим микробуса в града в туристическия парк Ривървю , като си позволихме къмпинг със самостоятелна баня само на кратка разходка от реката. Още по-хубавото е, че се оказахме точно до човек, който успя да ни каже всичко, което правим погрешно – какво повече може да се иска?!
Разходихме се сред храстите покрай реката, след това се изтъркахме, освежихме и почукахме на няколко врати на мазето.
Времето течеше бързо и имахме чувството, че сме разкрили само малка част от невероятната зона около река Маргарет, имайки предвид, че трябва да продължим да се движим и да се качим на север, прекарахме още няколко дни в разходка из града, разхождайки се покрай реката и хвърляйки поглед към толкова много близки плажове, колкото времето позволява.
Hamelin Bay беше начело в списъка, тъй като Ева искаше да види „плоските риби“ (String Rays).
Без прозрение за плоска риба, ние се задоволихме да се отправим към Surfers Point до устието на река Маргарет, след което разгледахме някои други части на брега, преди да се оттеглим към Riverview.
Въпреки че прекарахме само седмица в река Маргарет, това място вече ни стана любимо и ще се върнем. Трудно е да се обясни какво обичаме най-много, независимо дали това са първокласните плажове за сърф само на кратко разстояние с кола, винарните, които ни караха да се чувстваме като в пощенска картичка, гъстата гора край реките или самият невероятен град, ние хареса ми и очаквам с нетърпение почивката надолу по пистата, където това ще бъде единствената дестинация.
Ако сте били в река Маргарет и сте го харесали толкова, колкото и ние, кажете ни какво препоръчвате да разгледаме при следващото ни посещение, като коментирате по-долу.
Оттук е време да се насладим на слънцето. Ще се отправим към Пърт за няколко дни, а след това ще се изкачим по западното крайбрежие до Национален парк Калбари.