Преследване на бавно – част 23: Ламингтън и Голд Коуст

Не можахме да устоим на желанието да отскочим до Куинсланд и да отидем на поход в Националния парк Ламингтън, преди да приключим това, което беше дълго, невероятно време в изследване на Австралия.

Байрън Бей трябваше да бъде най-северната точка на източното крайбрежие, до която щяхме да стигнем, но ние се поддадохме на желанията си и прекосихме границата с Куинсланд за няколко дни, за да се разходим в гъстата тропическа гора в Ламингтън.

Национален парк Lamington е на около 40 км навътре от Голд Коуст, точно на север от границата на NSW/QLD. Мястото е известно със стотици водопади в сравнително малка планинска верига, покрита със супер гъста гора, наистина страхотно място за разглеждане пеша.

Районът има много стръмни и тесни, криволичещи пътища, неподходящи за каравана, затова се установихме точно извън северния край на националния парк в Spring Gully Stays , на около 2-2.5 часа от Байрън Бей.

За наш късмет бяхме единствените там и успяхме да паркираме микробуса до рекичката, въпреки че все пак трябваше да споделим мястото с няколко огромни гущери.

В първия ни следобед беше почти 40°C и без да виждам друг човек, успях да се съблека и да се потопя леко в потока. След като пуснах моето чудовище, не видяхме друг гущер с дни.

Прочетете повече за Spring Gully Stays Campground & Cabins.

Въз основа на това как е минало пътуването досега, през повечето време, когато сме ходили на поход, в крайна сметка сме отивали малко по-далеч от планираното, тъй като сме склонни да попадаме на пътеки и писти, където не можем да се бием желанието да отидете и да разгледате. Нашата цел в Ламингтън беше да покрием поне две пътеки за пешеходен туризъм, така че оставихме достатъчно време, в случай че намерим някакви отклонения, станахме рано на следващата сутрин и отидохме в основната част на националния парк, място, наречено O'Reilly's.

Тръгнахме на това, което трябваше да бъде бърза „разходка по върха на дърветата“, но не знаехме, че няма да успеем да се върнем преди залез слънце.

Разходката по върховете на дърветата в Ламингтън беше много забавна! Това е горе-долу висящ мост, който се издига близо до върха на горския покрив, откъдето можете да гледате над дърветата към планините в далечината. В един момент се изкачихме по стълба до платформа, подобно, но не чак толкова ужасяващо, колкото когато се изкачихме на 53-метровото дърво Кари в „ Chasing Slow – Part 5: Margaret River“.

Прочетете повече за разходката по върха на дърветата.

В края на пътеката „Tree Top Walk“ можехме да завием наляво, за да се върнем към колата си, но Ева беше чела за няколко места, наречени „Picnic Rock & Elabana Falls“ , които са на няколко километра по пътеката вдясно, така че се отправихме към тях за обяд.

Пистата беше предимно равна и права с много огромни дървета и ярки черни гущери. В крайна сметка се натъкнахме на пресичане на рекичка с лек спад, това се оказа Пикник Рок, който е върхът на водопада Елабана.

Опитахме да се изкатерим до басейна, но ставаше малко мокро и стръмно (и имаше куп яркосини яби, готови да атакуват), така че следвахме пътека в продължение на няколкостотин метра, която се виеше на зигзаг надолу и наоколо.

Нещата станаха интересни от тук нататък. Имахме възможност да се върнем пеша по пътя, от който дойдохме до колата си, но можехме да видим някаква писта на AllTrails, която създава цикъл, което ни позволява да видим куп други наблюдателни точки и друг водопад.

Нямахме никакво приемане на телефон/данни, но успяхме да използваме нашия GPS, за да намерим пистата. През първите няколкостотин метра бяхме на лесна за гледане пътека, след което тя просто изчезна и се озовахме в супер гъста гора без следи от пътека.

Понякога гората ставаше толкова гъста без никакви признаци на пътека, че ни отне минути, за да преминем само няколко метра, тъй като трябваше да си пробием път през лози и диви храсти, след което да определим къде сме отново с GPS.

Изкушението да се обърна ставаше все по-силно всеки път, когато изтрих паяжина от лицето си и извадих паяци от косата си, разчиствайки пътека, тогава изведнъж застанахме на ръба на стръмна скала, гледайки през недокоснати планини и усилията се чувстваха възнаградени.

Продължихме по билото от там за известно време, получавайки случайна гледка към планините. Понякога можехме да видим някаква следа, след това няколко панделки по дърветата, които ни помагаха да ни ориентират. Беше труден терен, но зашеметяващ и си заслужаваше всяка драскотина и ухапване от насекоми!

В крайна сметка стигнахме до стара, затворена зона за пикник и голяма изоставена дървена гледка. Беше наистина хубаво място със страхотна гледка, но не беше поддържано по някаква причина и започваше да се руши на парчета. Не знам защо смятахме, че пистата ще се образува оттук, но сгрешихме.

Имаше тясна пътека, водеща далеч от наблюдателната площадка, която също скоро изчезна, но това не беше проблем с GPS-а, който използвахме, за да ни води чак до друг водопад, Моранс Фолс.

Прочетете повече за Morans Falls.

Morans Falls беше огромен! Намира се на около 80 метра от върха на водопада, където доста плосък течащ поток минава през ръба на скалата надолу по отвесен спад. Беше хубаво последно естествено място за разглеждане за деня, след което последвахме добре дефинирана пътека обратно до нашата кола.

Прочетете повече за тази туристическа пътека тук, ние я нарекохме „ Пътека по окръга на Национален парк Ламингтън “.

В крайна сметка преходът се оказа много по-дълъг и по-труден, отколкото бяхме планирали за деня, и въпреки че бяхме щастливи, че сме извън джунглата, това ще бъде страхотен спомен в бъдеще, че сте един от по-груби и обрасли пътеки, по които някога сме се спускали!

Въпреки че не можахме да вземем караваната в Националния парк Ламингтън, бяхме паркирали в курорт и къмпинг и случайно имаше бар, така че завършихме деня с бира, преди да се отправим обратно към Spring Gully.

Пътуването ни из Австралия е почти завършено и сме готови да започнем да се прибираме, но тъй като сме на по-малко от час от Голд Коуст, решихме, че би било грубо да не го посетим!

Има караван парк близо до Сърфърс Парадайз на Мейн Бийч , ние се разположихме там за през нощта и прекарахме следобеда на плажа и вечерта на Кавил Авеню.

Прочетете повече за Main Beach Caravan Park на Голд Коуст.

Беше кратко, но наситено с пътувания посещение в Куинсланд. Ще се върнем друг път и ще се отправим по-нагоре по крайбрежието! Засега ще започнем да се връщаме към... Grampians в централна Виктория, на около 1,800 км път с кола от Голд Коуст.

Грубият план беше да се върнем за около седмица, но се забихме в приличен криминален подкаст и стигнахме до Сидни през първия ден.

Намерихме безплатен лагер в Сидни в резервата Дирубун, на около 30-40 минути от града, след което стигнахме оттам до езерото Хюм близо до Уодонга, точно във Виктория, и разположихме лагер в резервата Лудлоус за през нощта.

Прочетете повече за безплатния къмпинг Deerubbun Reserve.

Прочетете повече за безплатния лагер Ludlows Reserve на езерото Hume.

На следващия ден изминахме няколкостотин километра на запад и се върнахме до - Grampians за да завършим нашето пътуване из Австралия!

Пътуването из Австралия с каравана беше огромно и невероятно изживяване и се надяваме, че ви е харесало нашето пътуване, Chasing Slow. Това пътуване може да приключи, но предстоят още много! (Скоро заминаваме за Франция!).

Следва: Ще си починем в Grampians и прекарайте известно време в къщата на плажа. Проверете отново скоро, за да видите най-интересните моменти от пътуването ни в последната публикация на „В преследване на бавността: Изследване на Австралия“.